Как се играе Роулплей?

Форумната ролева игра се развива от всички играчи (били те двама или десет), като всеки играч решава какво да прави със собствения си герой и до известна степен със чуждите герои. Играчите пишат постове, които могат да бъдат от първо лице, ед. ч. (т.е. аз) или от трето лице, ед. ч. (т.е. той, тя). Тези постове се наричат ролеви и всеки трябва да описва действията на героя си в продължение на няколко минути (около 5, примерно). По този начин давате шанс на човека, който играе роуплей с вас (защото е препоръчително да не играете сами) да реагира в конкретната ситуация. Не се пресилвайте с реакциите на чуждия герой, защото другия играч може да не иска да реагира по точно този конкретен начин. Или образно казано – не забравяйте, че не играете сами и че не можете сами да развиете цялата ситуация, да диктувате изцяло случая и останалите герои.
Ролевите постове задължително трябва да са „цели” пет реда. От тук идва най – лошото – повечето от Вас, които играят Рп се стремят само да покрият тези пет реда и нищо повече. Т.е. някои от Вас пишат по задължение без да си размърдат мозъка да напишат малко повече, защото да покриеш пост от пет реда просто е по – лесно от колкото да напишеш 10 смислени например. Всяко начало е трудно и е сложно веднага да влезете в цялата ситуация, но с времето ще свикнете. Най – важното за начало е да имате идея какво искате да напишете, а не просто да кликнете на „добави отговор”, да се отвори бялото прозорче за писане и Вие да си кажете „И сега какво да пишаааа?!” Ако нямате идея и желание в конкретния момент просто напревете услуга и на нас и на самите себе си – за момента просто не пишете. Хубаво, вече сте решили какво да пишете, сега идва сложния въпрос „А как да започна?!”. Според някои трябва да започнете с името на Героя си или поне с изречение, което съдържа това име. Но можете да започнете и със описването на ситуацията (времето, мястото) и после как самият Ви герой се появява в нея. Въпрос на лично решение.
Сега малко по техническата част, а именно отговор на въпроса „Какво трябва да съдържа един такъв пост?!” Първо и най – важно – описания! Те просто са гръбнака на роуплей поста. Можете да опишете обстановката, външния вид на героите, мислите и мечтите им, мимиките, движенията, тон на гласа. Всичко това е толкова важно за един пост, че без тях на практика нямате пост. Така например, когато описвате реакции и движения на героя си трябва да се съобразявате с началния характер, който сте описали. Старайте се да реагирате спрямо характера на героя си, а не изцяло според собствените си желания. Много е полезно да добавяте риторични въпроси (“Защо се държеше така? И сама не знаеше.”) или повече прилагателни („Котката се смъкна по стълбите и се огледа. Видя кълбото си прежда и се втурна към него.” На пръв поглед изглежда добре, но вижте и по – добрия вариант - “Черно-бялата котката се смъкна по витите стълби и се огледа игриво. Видя малкото розово кълбо прежда и се втурна бързо към него.”). С едно дума всякакви епитети са добре дошли, но не и прекаляването с тях. Честа грешка в голяма част от постовете са повторенията. Е, как Ви се струва един пост, в който за героя се говори само като „той”, „той”, „той”.
Да сте чували за синоними?! „Той” можете да замените с „момчето”, "мъжът", "вампирът", "върколакът" (респективно в женски род.) Също и определения, като „русокоската”, свързани с външния вид. Колкото по – малко повторения има в един пост толкова по – ненатрапчив е той. Старайте се да пишете интересно, така че да приковава вниманието, но не бягайте от локигата. Би ли Ви било интересно да прочетете пост, в който някой да описва нещо за котката си, после да скача върху учебниците, да се връща на котката, после за косата си и накрая пак за учебния материал. Доста объркано и неразбрано, нали?! Ами старайте се да го избягвате. Също така избягвайте прекалено късите или прекалено дългите изречения. Късите накъсват мисълта, а прекалено дългите са понякога объркващи. Разбира се това не значи, че трябва напълно да ги пропсукате. Няма нищо по – хубаво от едно кратко изчерение („Засрами се.”) след някое по – дългичко („Крийп знаеше, че не беше постъпила правилно и със самото решение да хвърли торови бомбички в Голямата зала и със това да обвини приятелите си за случилото се, за да се измъкне. Засрами се.”) Ето и едно нещо, което дразни до болка – множеството препинателни знаци. Няма лошо да сложиш три точки(...), удивителни(!) или въпросителни (?), както и съчетанието на въпросителна и удивителна (?!), но няма нищо по – лошо от това да вмъкнете по десет знака един след друг ("!!!!!!!!!!!" или "??????", че дори и "........") Досадни са и многото недовършени изречения и мисли (“Джери се усмихна... Погледна към часовника си... Усмихна се... и се обърна към приятелите си...”) И не прекалявайте с пряката реч, хич не са приятни 25 реда само пряка реч. Я прочети малко по – нагоре, за да си припомниш какво казахме за описанията!
Добре, написахме поста, а сега как да го завършим?! Противоречия много – някои са против отворения край (...), с който прехвърляте топката на другия играч, защото понякога изглежда, че не можете да си измислите собствен край. За други отворения края помага на следващия герой адекватно да се включи в ситуацията, като продължи предната мисъл, за да се получи един завързан или затворен разказ. Въпрос на лично решение според мен.
Надявам се да съм помогнала^^