Къщата на семейство Салваторе

Паркирах пред къщата на Стефан и с усмивка на уста излязох от колата. Високите ми токчета се забиваха в тревата и няколко пъти щях да падна. Все пак стигнах до равна твърда повърхност и пристъпих към вратата. Ударите от токовете отекваха в тишиата. Открехнах врататя и се шмугнах вътре.
- Стефан? - попитах докато затварях вратата.

Деймън усети отдавна, че Елена се задава и знаеше, че Стефан го няма. Реши да се възползва от положението. За няколко секунди се озова зад Елена, а тя се стресна когато се обърна и го видя. Вампирът кривна леко главата си на една страна и я гледаше в очите.
- О, Елена.. Каква приятна изненада. Какво те води насам? Нека отгатна - Стефан! Че кой друг. - заговори той, докато тя не го прекъсна...

- За бога Деймън стресна ме. - торснах се аз. Завртях се и му обърнах гръб. - Къде е Стефан? - попитах арогантно без да го поглеждам.

Деймън направи крачка напред и се изравни с Елена.
- Не е тук. Излезе! - каза той с равен глас, но прозвуча отегчително. Последва кратко мълчание и вампирът отново продума. - Е, да предам ли нещо на скъпия си брат? - попита и размаха леко едната си ръка.

Обърнах се към него.
- Просто му предай ,че съм идвала и после да мине през вкъщи ако иска! - без да го чакам да ми отговори се завъртях наобратно и тръгнах към вратата.

Точно в този миг на вратата се появи Стефан. Той погледна Елена и леко се усмихна.
- Елена... Какво правиш тук? - зададе той внимателно, просто не искаше да идва да го търси, защото не му беше приятно да остава насаме с Деймън, а и не знаеше до колко може да се довери на брат си. С периферното си зрение видя отегчилия се Деймън.
- Спокойнооо, не съм я изял! - промърмори ясно той. - Все още. - допълни тихичко и се усмихна саркастично.

Не обърнах внимание на изказаното от Деймън. Имах очи и уши само за Стефан!
- Стефан! - пропях радостно и се хвърлих на врата му.

Стефан гледаше към Деймън, а когато Елена увисна на врата му той обгърна талията й с ръка, като заговори.
- Нека да.. излезнем. - реши, че ще е най - добре да не ядосва повече брат си, защото по изражението му си личеше, че ревнува и му се иска да извие врата на Стефан. Деймън горчиво се усмина, защото не успя да скрие чувствата си с маска, но вместо да попречи на Стефан, той се качи в стаята си.

Отпуснах хватката си около врата му .но не го пуснах съвсем. Целунах нежно устните му.
- Добре ,да излезем. - Целунах го още веднъж и изпутах ръката му около раменете си а аз го прегърнах през кръста!

» Къщата на семейство Гилбърт
» Деймън Салваторе
» Стефан Салваторе